Понякога най-трудният въпрос не е „Какво ми се е случило?“, а „Какъв щях да бъда, ако не ми се беше случило това?“.
Събитията, които преживяваме, оставят следи в нас не просто като спомени, а като преживявания, които оформят вътрешния ни свят. Това се случва чрез защитни механизми, които активираме, за да се пригодим към преживяното и да го преодолеем.
Понякога тези механизми са адаптивни, друг път могат да бъдат деструктивни за нас или за близките около нас. Ние ги носим в личността си като нещо свое, характерно, разпознаваемо. Често обаче дори не подозираме, че ги има в цялото ни ежедневие.
Преживяванията се отразяват в начина, по който обичаме,
начина, по който се отнасяме към другия, начина, по който мълчим или се усмихваме,
те моделират нашата идентичност.
Автентичният Аз започва там, където идва и въпросът: „Кое в мен е плод на свободния ми избор и кое е останало следствие на преживяната травма?".
Опознавайки себе си и реакциите си, ние сваляме механизмите, които са ни били нужни, за да оцелеем. Позволяваме си да преоткрием автентичната си същност.