Случвало ли ви се е, както всичко върви прекрасно в деня ви, изведнъж една мисъл за нещо лошо, което би могло да се случи, да се настани удобно в ума ви и да промени цялото ви позитивно настроение ?
А случва ли ви се понякога да изпитвате силно безпокойство около това какво би могло да се обърка в дадена ситуация ?
Може би когато сте далеч от близък човек не ви излиза от ума - а дали всичко е наред с него ?
Дали пък не чувствате вина за случили се в миналото неща, независещи от вашата воля и контрол ?
Истината е, че тревожното разстройство днес е едно от най-мащабно разпространените състояния сред хората по света. Ако отговорът е "Да" на някои от горе изброените въпроси, то най-вероятно тази тема ще е полезна и за вас.
Тревожността по начало е еволюционно обусловен фактор. При нас хората се е развила, за да осигури съхранението на живота - да сме предпазливи към онова, което потенциално носи опасност за нашия живот и здраве. Днес светът и ежедневието ни обаче са коренно различни от това, което е било преди 30 години. Въпреки това, мозъците ни за този период не са се развили с такъв бърз ход, т.е. ние все още не сме напълно адаптирани към всички новости настъпили през последните десетилетия. В модерния ни свят нещата, макар да изглеждат силно опростени, това в дългосрочен план се оказва пагубно за психичното ни здраве. Всичко ни е буквално на един клик разстояние - новите дрехи, храната, новините по света, развлеченията в телефона и в медиите.
На практика това изглежда така: Тъжни сме - отваряме онлайн магазина, поръчваме си нещо ново и вече болката ни за момент утихва. Нещо неприятно се е случило на работа - отваряш фризера и той е пълен с шоколадов сладолед и състоянието на разочарование също стихва. Скучно ти е - включваш конзолата с игри или телевизора и проблемът е решен. Във всичко това на пръв поглед няма нищо лошо - до момента, в който сладоледът не доведе до злоупотреба със захарта, шопингът не стане импулсивно неконтролируемо действие, а игрите на телефона не се превърнат в заместител на социалния контакт навън и пълноценното време със семейството.
Мозъкът ни бързо се учи и обича повтаряемите действия, особено когато те носят бързи и приятни усещания. Така тези краткосрочни решения в един момент приемат формата на навици, които ни преследват в ежедневието и губим контрол и осъзнатост върху тях. Често знаем, че нещо ни вреди, като например цигарите, алкохола, но автоматизацията на действието вече е водеща пред рефлексивната дейност на мозъка. Както споменах вече, тревожността е еволюционно обусловена. Разликата е там, че ако до преди тя е активирала реакциите на бий се или бягай, за да избегне хищници, природни бедствия или други витални заплахи, днес тя обслужва проблеми в работата, проблеми в личния и социален живот, икономическите и социални кризи, политиката и социалните медии. Непрекъснатото сравнение едни между други, постоянните спонсорирани и преследващи ни реклами, новините, които неконтролируемо ни заливат, всички те се превръщат в един постоянен заден шум, който убива моментите на активно спокойствие и ни подлага на една постоянна готовност да се борим срещу невидимите заплахи около нас. Този хроничен стрес за организма ни води до болести, до изтощение и до постоянна умора, бута имунитета ни, води до свръхтегло и диабет, както и до емоционална дисрегулация, и не само. Пред това постоянно напрежение, изграждаме вредни навици, за да подтискаме неприятните усещания. Така обаче, без да го съзнаваме, ние създаваме един порочен кръг, в който, за да се справим с тревожността, ние използваме действия (като преяждане, покупки, скролване), които временно я подтискат, но в дългосрочен план привикваме към тези бързи решения, превръщаме ги във вредни навици и така тревожността се задълбочава и често дори ни разболява.
Решението не е самокритика. Нашата свобода е в пространството между стимула и реакцията. Можем да си помогнем чрез самонаблюдение между двете - в кои моменти съм тревожен, какво се случва в тялото ми в тези моменти на тревожност (регистриране на усещанията), какъв импулс за действие се появява в мен и какво ми носи това действие - облекчение или повече напрежение ?
Това което ни различава от повечето животни е активността на префронталния кортекс, който ни позволява да разсъждаваме, да обмисляме мислите и усещанията си, да взимаме решения и да сме съзнателни. Това е и всъщност решението.
Вдъхновено от "Избави се от тревожността" на д-р Джъдсън Бруър.